Моето очакване гаджето ми да се сети сам, че още не съм достигнала до оргазъм и той, след като вече е свършил, трябва да положи още известно усилие, за да достигна и аз връхната точка, в по-голямата част от случаите (гаджетата) не бе оправдано. Той просто не се сещаше. Тъй като не можех да заспя възбудена и незадоволена, започвах да се чудя, какво да направя сега, за да достигна все пак и аз върха. Иска ми се, разбира се и той да е част от този акт, все пак нали толкова го харесвам и желая, искам той да е причината за моята кулминация. Ако съм без мъж, знам как да се оправя така или иначе. И така, аз започвах да мисля: как да взема ръката му и да я поставя там, където ми се иска, какво да му подшушна, какво ще си помисли той, дали изобщо нещо да правя, абсурд е обаче да заспя така… оффф, трябва да направя нещо преди да е заспал! Искам само да вметна, че през цялото това време той всъщност няма никаква представа, какво занимава мен в този момент, наслаждава се на усещането и е готов всеки момент да заспи. Което мен допълнително ме стресира, защото ми остава все по-малко време! Е, усвоих си някои собствени тактики, които работеха в повечето случаи, но истината е, че това започна да ме занимава дори още при първа среща – ако се стигне до там, дали той е от тези, които се сещат сами, или пак аз ще трябва да обяснявам. Как ще му обясня, че аз не свършвам без допълнителна стимулация и … защо изобщо пак трябва да обяснявам?! Не може ли най-накрая да попадна на някой научен! Може би си представяте, какво дълбоко облекчение беше именно в тези случаи, в които мъжът не, че се сещаше сам, той просто знаеше, кога жената е достигнала оргазъм.

Една вечер, след страхотен секс за двама ни и кулминация за него, аз отново лежах, страшно щастлива, че съм с него, че сексът беше супер, че очевидно и той ме харесва… Страшно щастлива, и страшно възбудена! Нито една от тактиките ми за достигане на оргазъм обаче не проработи. Нито деликатното поместване на ръката му, нито подшушването „тя е още възбудена“, нито „искам и аз оргазъмче“. Той просто заспа. Вбесих се. Четох книга два часа докато се успокоя, спах лошо и след като на другата сутрин на закуска той закачливо засегна темата за снощния секс, аз просто не издържах. Избухнах, че незнам вече как по-ясно да му кажа, че искам и аз да свършвам всеки път, когато правим секс. ВСЕКИ ПЪТ. Без значение дали това е сутрин, вечер, дали сме правили секс преди два часа или два дни, дали съм изморена или не, дали той е изморен или не. ВСЕКИ ПЪТ. Както за него сексът не е секс без оргазъм, така и за мен не е.

Реакцията му на този мой укор ме накара да се замисля и да си дам сметка, че няма причина да търся вината у него: „Аз откъде да знам, че ти не успя да свършиш?!“ попита той. И е прав. Няма откъде да знае, ако аз не му кажа. Не са му казали нито бившите му приятелки, нито приятелите, нито родителите, нито учителите, нито порно филмите и списанията. Ако искаме да направим секса върховно изживяване и пълноценна част от живота на двама ни, трябва да споделим тези усещания един с друг – без чувство на срам и без страх от това, че ще нараним егото на другия. Не го ли направим, ще търсим баланс в друго изживяване с него, а в краен случай и в друг партньор. Жалко, нали… Затова, нека поне опитаме!

Feel Talk Love